Генетична обусловеност на престъпността

От векове съществува въпроса кое подтиква някои хора да живеят от другата страна на социалните норми.

Философията, психологията и дори религията се опитват да дадат отговор на този въпрос, търсейки причината в нашата психика и душа. Но съществува и друга наука – поведенческата генетика, която изследва влиянието на средата и гениите върху човешкото поведение. Още през 19-ти век започват да се провеждат изследвания, които търсят взаимовръзка между гените и поведението. Проучванията търсят отговор на въпроса – „Човекът ражда ли се престъпник?”. Изследванията не доказват съществуването на конкретен престъпен ген, който задължително да предразполага към престъпно поведение. Обаче доказват наличието на гени, които в съчетание с определени фактори в социалната среда предразполагат към агресивно поведение и в частност към криминални действия. Комбинацията им може да има пагубно влияние върху функциониране на индивида според обществените и законови норми. За генетиката е трудно да даде еднозначен отговор какво може да стимулира престъпното поведение от генетична гледна точка, понеже престъпността е не медицински, а социален и правен феномен. Престъпността, като социално явление е и функция на  историческото и културно развитие. Тоест в различните времена, както и в различните култури едно поведение може да бъде определено, като престъпно или не. От друга страна, това дали определяме действията на един човек, като престъпни, зависи и от това дали чрез тях той  нарушава законовите норми в конкретното общество. Определено деяние в една държава може да бъде легално, а в друга – не. 

Поведенческата генетика обаче успява да докаже наличието на някои генетични аномалии, които в съчетание с определени социални фактори, могат да бъдат предиктор за бъдещо престъпно поведение.

Такава аномалия е така нареченият XYY комплекс. При такава аномалия се говори за „Синдром на свръхмъж”. Доказано е, че хората с наличие на една допълнителна Y хромозома се отличават с по-висок ръст, увеличена долна челюст, издадени надочни дъги, нормални или по-ниски нива на интелигентност, асоциално поведение и по-често са осъждани и вкарвани в затвора. Често се наблюдава предразположеност към психопатии. Връзката между  XYY аномалията и престъпността, макар да е косвена се открива и в проведените изследвания. Според данните от тях, , 85 % от хората, извършили престъпление до 26 годишна възраст са носители на тази анамалия.

Друга важна аномалия, имаща пряка връзка с криминалното поведение е мутацията на  X хромозомата в гена МАОА (Моноаминната оксидаза А ). Генетичната аномалия се предава от майка на син. Генът регулира чрез ензим, действието на множество невротрансмитери – серотонин, допамин, норадреналин – всички свързани с проявата на поведенчески проблеми, които могат да ескалират до антисоциално поведение. Намалената активност на МАОА води до натрупването на невротрансмитери в организма. Обикновено това е свързано  с  умствена изостаналост, агресивно поведение, липса на самоконтрол, алкохолни и други зависимости. Хора с дефицит на МАОА са по-склонни към импулсивно поведение.Изследвания проведени в Холандия на извършители на тежки престъпления, свързани с агресивни действия, са с изключително ниски нива на МАОА.

Знаем, че мъжете биват много по-често въвлечени в престъпления за разлика от жените. Според статистиката повечето извършители и жертви на престъпления са мъже в диапазона  между 12 и 25 години. Учените дават възможно обяснение на тези възрастови маркери и полови разлики с действието на хормона тестостерон. Те въвеждат така наречения „Синдром на младия мъж”, при който поради най-високите нива на хормона в организма на мъжете в този възрастов диапазон, те са много по-склонни на импулсивни и агресивни действия.

Друг интересен факт е, че хората с хипогликемия (ниски нива на кръвната захар) също попадат в рисковата група. В такова състояние хората могат да станат много по-раздразнителни, тревожни, нервни и  агресивни в сравнение с хората с нормални нива на кръвната захар.  Дори леки промени в тези нива могат да доведат до по-остри поведенчески реакции, които да провокират и агресивни прояви.

Нашето поведение е резултат от сложно уравнение с много константи и променливи, които са  от генетичното до социалното. Няма конкретен ген, социална среда или еволюционна промяна, която да ни направи престъпници. Никой не се ражда престъпник. Но със сигурност при наличието на определено генетично наследство, неблагоприятни фактори на средата и травматичен опит в детството от преживяно насилие, е  много по-вероятно хората да попаднат в графата: „човек с асоциално поведение”.

Автор:
Деница Дачева