Следващата теория, която ще ви представим, е тази на Donald R. Cressey, която подробно може да проучите в книгата на Harry Cendrowski, James P. Martin & Louis W. Petro, озаглавена „The Handbook of Fraud Deterrence”.

Тази теория се възприема като една от най-широко разпространените по отношение на изучаването на мотивацията, водеща до проявата на измамно поведение. Cressey създава своята теория през 50-те години на миналия век на база на продължително изследване.

Триъгълникът на измамите се отнася до три елемента, които предопределят извършването на измама. Те са следните: възможност; мотивация; рационализация.

Триъгълник на измамата.

Според наблюденията на Cressey, всеки един от трите елемента трябва да присъства, за да може да се извърши една измама. Cressey ограничава своите изследвания до темата за присвояване, а не като цяло концепцията за измама, но въпреки това неговият модел може да се използва, за да се даде обяснения на различните видове измами.

Възможност: Един потенциален измамник може да има желание да извърши дадена измама, но без да му се отдаде възможност, неговите намерения е малко вероятно да се осъществят. Cressey смята, че има два основни аспекта на този елемент. Първият от тях е наличието на обща информация, отнасяща се до знанието на служителя относно това може да се възползва от поста, който заема, за да извърши измама. Вторият аспект е техническите умения, необходими за тази дейност. Комбинацията от тези два аспекта създава опасни обстоятелства, които биха могли да благоприятстват за осъществяването на една измама от страна служители, които имат желанието за това.

Мотив: Мотивът се свежда до някаква липсва или необходимост. Например, един служител може да изпитва финансовите затруднения, като изоставане с плащането на сметки, неочаквани медицински разходи, заеми и др. От друга страна, той може да е обезпечен, но да желае да има много по-висок стандарт на живот.

Рационализация: Рационализацията се отнася до това как потенциалният измамник оправдава своите престъпни действия, преди да ги извърши. Дори когато другите два елемента присъстват, индивидът има нужда да оправдае своите предстоящи действия, за да се чувства така, сякаш те не са социално маргинализирани. Това се дължи на факта, че повечето измамници са обикновени граждани, спазващи закона и моралните предписания. Някои примери за рационализация са: служителят планира да заплати откраднатите средства; смята, че работодателите му са некоректни; има нужда от пари за семейството си и др.

Източници:

Cendrowski, H; Martin, J & Petro, L. (2007). The Handbook of Fraud Deterrence.
Cressey, D. (1953). Other people’s money: A study in the social psychology of embezzlement. Glencoe, IL: The Free Press.
Kelly, F. (2015). The Psychology of Fraud: What Motivates Fraudsters to Commit Crime?

Автор:
Мария Юрукова-психолог