В края на 50-те години на миналия век Gresham Sykes и David Matza създават своята теория, която се разглежда като продължение на концепцията за рационализацията, представена в предната ни статия.

 Sykes и Matza наричат концепцията си - Техники на неутрализацията.
Теорията за неутрализацията постулира, че на средностатистическият човек, който се придържа към общовъзприетия морал и вярвания за добро и зло, му е необходимо да намери път, посредством който ще успее да оправдае своите престъпни действия. По този начин, лицето ще се справи с чувството за вина и срам, които вероятно ще изпитва като резултат от своите деяния. Авторите посочват  пет основни метода за неутрализиране, които използват измамниците, а именно:

1. Бягство от отговорност.
Уличеният в измама човек защитава позицията, че не е имал друг избор или че действията са му били извън неговия контрол.

2. Отказ да признае, че някой е наранен.
Измамникът уверено твърди, че никой не е пострадал от неговите действия.

3. Дистанциране от жертвата
Лицето твърди, че пострадалият сам си е виновен или че го заслужава.

4. Осъждане на следователите и полицейските органи.
Измамникът прехвърля вината върху полицейските органи като настоява и твърди, че те не се държат етично.

5. Демонстриране на висши идеали.
Лицето твърди, че действията му обслужват по-висши цели.

Основният принцип в тази теория е, че неутрализирането на действията, довеждащи до извършването на едно престъплението е защитен механизъм от първостепенна важност.

Скала на измамите

Последната класическа теория, която ще ви представим, е тази на д-р Steve Albrecht. Този изследовател обследва измамите, извършвани в корпоративния свят, като заедно със свои колеги проучва темата за мотивиращите фактори. Изследователят провежда интервюта с одитори, работили по установяване на измамни практики в различни фирми и организации. Анализът на събраните данни, дава основание на  Albrecht да изведе десет общи личностови характеристики на измамниците, които са следните:

1. Води стандарт на живот, който не може да си позволи.

2. Изпитва непреодолимо желание за предприема действия, които ще доведат до лична печалба и изгода.

3. Наличие на голямо количество лични дългове.

4. Наличие на тесни взаимоотношения с клиентите на една организация.

5. Усещане, че заплащането не е релевантно на изпълняваните задължения.

6. Другите биха го/ я определили като безскрупулнен/а.

7. Силно желание да победи системата.

8. Имат хазартна зависимост.

9. Изпитват натиск от семейството си или свои връстници.

10. Усещане за недооцененост на работното си място.

Източници:
Albrecht, S., Howe, K., &Romney, M. (1984). Deterringfraud: Theinternalauditor’sperspective. Altamonte Springs, FL: Institute ofInternalAuditorsResearchFoundation.
Kelly, F. (2015). The Psychology of Fraud: What Motivates Fraudsters to Commit Crime?
Matza, D. (1964). Delinquencyanddrift. New Brunswick, NJ: TransactionPublishers.

Автор:
Мария Юрукова-психолог