През 2004 година David Wolfe и Dana Hermanson разширяват теорията за триъгълника на измамата /представен в предходна статия/  и въвеждат понятието за диамант на измамата.

Двамата изследователи смятат, че теорията на Cressey не успява да обхване всички важни фактори, довеждащи до осъществяването на една измама. Поради тази причина, те добавят четвърти елемент към модела, а именно способността за извършване на измама. Те дефинират този елемент като съчетание от способности и качества в един индивид, ключови за извършването на измамни действия.

Създателите на тази теория твърдят, че човек може да има намерение, възможност за извършването на престъплението, успешно да е рационализирал своите предстоящи действия, но без необходимите умения и способности, измамата няма как да се осъществи.

Благодарение на своите изследвания, Wolfe и Hermanson отправят нов поглед към извършването на измамите. Според авторите, измамникът притежава  някои от следните характеристики:

• Индивид с позиция в една организация, която му дава възможност да се възползва от обстоятелства, с които другите не разполагат.
• Индивид, който притежава достатъчно добре развита интелигентност, чрез която да може да се възползва от вътрешните слабости в една фирма /повече от половината от измамниците имат поне бакалавърска степен/.
• Индивид с нереалистично завишена самооценка, който е убеден, че няма да бъде хванат.
• Индивид, който умее да убеждава другите и съответно може да ги склонява към извършването на незаконни действия.
• Индивид, който е добър манипулатор и умело изопачава истината (лъже).
• Индивид, който умее да се справя със стреса.

Източници:
Kelly, F. (2015). The Psychology of Fraud: What Motivates Fraudsters to Commit Crime?
Wolfe, D. &Hermanson, D. (2004). The Fraud Diamond: Considering the Four Elements of Fraud. The CPA Journal.

Автор:
Мария Юрукова-психолог