Според Daniel Lerner,  служител в OSS (служба, предшестваща ЦРУ),  определянето на успеха или провала на методите и техниките на военната психология е много трудно.

В анализа си на ефективността на психологическите операции в практиката,  Lerner обръща внимание на факта, че реалните условия са много по-непредвидими от тези в един контролиран лабораторен експеримент и това влияе върху постигнатите резултати в различни посоки.

Първите техники за психологически операции са разработени и развити през Втората световна война, като основните прилагани в този период са:

- Деморализация: Разпространение на брошури или позиви от въздуха, които насърчават към дезертьорство или дават инструкции как да се предадеш;

- Пускане на повтарящи се неприятни звуци или музика за дълъг период от време: Прилага се спрямо малки вражески групи, които са под обсада;

- Използване на радиочестоти за пропаганда: През Втората световна война се е използвала станция „Germany calling”;

- Преименуване на цели градове, села, местности: Преименуването на Сайгон на Ho Chi City след Виетнамската война;

- Терористични атаки;

- Налагане на заплаха от използване на химически оръжия.

Пропагандата, според Lerner, се разделя в три основни категории:

1. Бяла пропаганда: Тя използва за целите си достоверна информация. При нея източникът на информацията е потвърден (доказан);

2. Сива пропаганда: Източникът на информацията, която използва, е неизвестен. Информацията е в голяма степен достоверна, а невярната информация в нея трудно може да се разграничи от истинната. Сивата пропаганда използва амалгама от  истинни и  неистинни твърдения;

3. Черна пропаганда: Информацията е измамна. Приписвана е на информационен източник, който реално не е отговорен за създаването й.

Lerner обръща внимание на това, че „сивите” и „черните операции” бързо стават неефективни, защото рано или късно „атакуваната“ целева група хора разпознава пропагандата и спира да вярва на източника.

Съществено условие за успеха на психологическите операции, независимо от техниките и методите, които използват, е познаването на социално-психологическите и национални особености в региона, където се провеждат. За да постигнат заложените цели, експертите в областта на PSYOP се запознават задълбочено с културната, етническата и религиозната обстановка на съответния регион, в който са изпратени. Проучват и анализират традициите, навиците и езика на местните хора. С дейността си те обезпечават психологическата страна на работата на армията в конкретната територия, в която се извършват военни действия.  Подходите, които използват на терен, могат и да са завоалирани и да позволяват индиректно оказване на въздействие върху населението. Често предоставянето на хуманитарна помощ се използва като начин за влизане в по-непосредствен контакт и печелене на доверие. В други случаи, се прибягва и към по-директни техники като: дезинформация, разпространяване на позиви сред местното население и  изпращане на важни директни и индиректни послания към публиката. Най-лесният начин да се осъществи това днес е чрез радио, телевизия, интернет, онлайн-медии и социални мрежи.

Източници:
Казанджиев, А. (1943). Военна психология. Психология на боеца. София: Печатница на военно-книгоиздателския фонд.
Boaz, G. (2004). Terrorism as a strategy of psychological warfare. Journal of Aggression, Maltreatment & Trauma.
Chekinov, S. C.; Bogdanov, S. A. The Nature and Content of a New-Generation War (PDF). United States: Military Thought. Retrieved 2015-02-11.
Doob, Leonard W. (1949). The Strategies Of Psychological Warfare. Public Opinion Quarterly 13.4. SocINDEX with Full Text. Web. 20 Feb. 2015.
Ellul, J. (1973). Propaganda: The Formation of Men’s Attitudes. Trans. Konrad Kellen & Jean Lerner. New York: Vintage Books.
Lerner, D. (1971). Psychological warfare against Nazi Germany: the Sykewar Campaign, Day to VE-Day. Boston, Mass: MIT Press.
Romano Jr., James A.; King, James M. (2002). Chemical warfare and chemical terrorism: psychological and performance outcomes. Military Psychology (American Psychological Association via PsycNET  14.
Szunyogh, B. (1955). Psychological warfare; an introduction to ideological propaganda and the techniques of psychological warfare. United States: William-Frederick Press. p. 13. Retrieved 2015-02-11.
Wall, Tyler (2010). U.S Psychological Warfare and Civilian Targeting. United States: Vanderbilt University.
http://iamarmy.com/Reenlistment/PacketMOS/psyops.php

Автор:
Даниел Генков-психолог