Повечето хора поставят знак за равенство между термините „психиатър“, „психолог“, „психотерапевт“ и „психоаналитик“. Нека внесем известна яснота в разликите между тях.

Психиатрите са специалисти с медицинско образование и специализация в сферата на психиатрията. Техният подход е ориентиран към симптомите. Това означава, че на база различни смущения във функционирането на психичния апарат, те поставят диагноза и предписват лечение. Това лечение обикновено е медикаментозно. Според спецификата на психическите затруднения, психиатрите предлагат различни лекарствени средства за справяне с проблема. В повечето случаи психиатричният подход е ориентиран към идеята, че психичните проблеми за свързани с дисбаланс на химичните вещества, отделящи се в мозъка. Съществуват медикаменти, които регулират химичните процеси и това се отразява върху психичното състояние на човека.

Психолозите имат психологическо образование (т.е. хуманитарно). Психологията като наука, макар и да има доста допирни точки с медицината, всъщност произхожда от философията. Сред философите, които полагат основите на психологическите идеи, са Рене Декарт, Огюст Конт, Джон Лок, Джордж Бъркли, Дейвид  Хюм, Дейвид Хартли, Джеймс Мил, Джон Стюарт Мил. Психологията е била част от философските науки  в продължение на около 2000 години. Приема се, че психологията се отделя от философията през 1879 г.

Психотерапевтите са клинични психолози (или психиатри преминали през психотерапевтично обучение). Те не предписват лекарства. Основният метод, който те използват, е разговорът.  Психотерапевтите работят в различни направления. Те често си сътрудничат с психиатрите и участват в лечението на тежки психиатрични заболявания (като шизофрения например), като тяхната роля в тези случаи е да подпомогнат адаптацията в обществото на пациентите, които са на медикаментозно лечение. Психотерапията има широко разпространение и в справянето с психологически разстройства като: депресия, тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство, хранителни разстройства (анорексия, булимия), зависимости (алкохолна, наркотична, хазартна), личностови разстройства и др. Психотерапията и психологическото консултиране се използват и в справяне с личностови дефицити и конкретни проблеми (проблем с вземането на решения, проблем със свободната комуникация, проблеми с интимността и др.), както и с цел личностово развитие. Тоест, не „лудите“ имат нужда от психотерапия. От психотерапията може да се възползва всеки един човек, който усеща, че има затруднения в дадена сфера (професионална, социална, семейна). А не бива да забравяме, че няма съвършени хора! Усещането на някого, че е съвършен и няма дефицити в нито една сфера, всъщност е знак за сериозен личностов проблем!
Съществуват десетки различни видове психотерапия. Всяка една от тях има различна гледна точка за човешката природа и различни методи за психотерапия. Някои от тях ще разгледаме в други статии.

Психоанализата е един от многото видове психотерапия. Неин основател е Зигмунд Фройд, който разработва своя теория за психичното, както и специфичен метод за терапевтиране.

Нека обобщим: Психиатрите са медици. Психотерапевтите са клинични психолози. Психоаналитиците са психотерапевти.

Автор:
Деница Каприева – психолог / когнитивно-поведенчески консултант