Напоследък все по-актуална тема е лъжата и това как да разберем кога другите ни лъжат. Пол Екман е посветил работата си, за да изучи изкуството на измамата.

Трудът му в тази насока печели и титлата: „Най-добрият детектор на лъжата“. Работата му дори вдъхновява и сериала: „Излъжи ме“. В тази статия ще ви представим част от негови научни изследвания. Техен фокус са два отделни типа често срещани грешки, допускани от експертите, занимаващи се с детекция на измамно поведение. Първо ще разгледаме „Риска на Брокоу“ (Brokaw Hazzard), а след това ще обърнем внимание на  „Грешката на Отело“ (Othello Error).

“Риска на Брокоу” (Brokaw Hazzard) - Неотчитане на индивидуалните различия

В интервю за NBC-TV Том Брокоу описва наличието на словесни „улики“, които се проявяват когато хората лъжат. Неговите твърдения се потвърждават от множество проучвания за измамно поведение и показват, че някои хора започват да говорят по индиректни, хаотични начини или дават много повече информация, отколкото се изисква. Други изследвания обаче показват точно обратното – повечето хора, обаче, не са така уклончиви в отговорите си, когато се опитват да заблудят събеседника. Ако се взима предвид само теорията на Том Брокоу, лъжите, изречени от този тип хора, могат да бъдат пропуснати. Затова е важно да се вземе предвид и типичното държание на индивида. Всяко поведение, което може да се използва като индикация за измама, може да бъде обичайна част от поведението на някого. Възможността за неправилна преценка на поведението на такива хора се нарича „Риска на Брокоу“. Когато не са запознати със заподоздрания и типичните за неговото поведение черти, голяма част от професионалистите, занимаващи се с детекция на измамно поведение, са уязвими що се касае за „Риска на Брокоу“.

Възможност за погрешна преценка истинността на дадено твърдение е интерпретирането на „странното“ поведение като индикатор за лъжа. Голяма част от хората имат определени черти в поведението, липсващи при други хора. Такива черти биха могли да доведат до грешната представа, че човек не казва истината, ако не се обърне внимание, че този вид поведение е типично за дадения човек. Тук ще ви представим списък с черти, които могат да се срещнат, като разбира се, трябва да се отбележи, че почти всеки човек има свои характерни поведения, различаващи се от тези на останалите:

•    Косвена и заобиколна реч
•    Говор с много кратки и дълги паузи между думи / изречения
•    Наличие на множество речеви грешки
•    Използване на множество илюстратори
•    Честа употреба на жестове и употреба на манипулатори по време на разговор
•    Чести признаци на гняв, объркване, неудобство и страх в изражението на лицето, независимо от това как се чувства човекът
•    Асиметрични изражения на лицето

Допускането на грешки в забелязването на измамно поведение включват не само доверие в думите на лъжците, но и съмнението в думите на искрен човек. Пълното избягване на грешки при работа е почти неизбежно, но съществуват предпазни мерки, които могат значително да намалят възможността за допускането им.

Първата предпазна мярка е да се направи по-ясен процесът на тълкуване на поведенчески признаци на измама. Използвайки информацията, предоставена ни от науката за откриване на измама, хората, занимаващи се с детекция на лъжи, ще могат да разчитат на доказани и тествани научни методи и вече няма да се основават само на опита и интуицията си. Друга предпазна мярка е да се разбере по-добре естеството на грешките, които възникват при детекция на измамата. Има два вида грешки, които са точно противоположни по причина и следствие една на друга. Не вярвайки на истината, хората, занимаващи се с детекция на лъжи, погрешно считат, че искрен човек лъже или вярвайки на изречената лъжа, човекът, занимаващ се с детекция на лъжи, погрешно преценява измамника като искрен.

Втората често допускана грешка при детекция на лъжата е по-известна като  „Грешката на Отело“ (Othello Error). Всички ние имаме и изразяваме емоции, но колко добре ги познаваме? Когато става дума за признаци на лъжа, трябва да се внимава, за да се избегне така наречената „грешка на Отело“. В известната трагедия на Уилям Шекспир, Отело погрешно предполага, че изразът на страх на жена му (Дездемона) е реакцията на жена, хваната в изневяра. Той не разбира, че проявата на дадена емоция не показва каква е причината за нея.  Например, страхът проявен от невинни хора, че на тяхната история не се вярва, изглежда по същия начин като този, който виновните хора показват, когато се страхуват от опасността да бъдат изобличени. В лъжи от реалния живот, които са изучавани, хората, заподозрени в престъпления, понякога проявяват микро изражения на гняв. Само чрез допълнително събеседване е възможно да се определи дали скритият гняв е резултат от несправедливо съмнение в показанията му, или е гняв към интервюиращия за опита му да хване заподозрения в злоупотреба. Ако не се вземе предвид, че искреният човек би могъл да преживее същите емоционални състояния като онзи, който изрича лъжа, това може да усложни тълкуването и анализа на неговото невербално поведение. Един невинен заподозрян може да прояви истински израз на страх, тъй като се страхува да не бъде обвинен несправедливо. Притеснява се, че ако показва страх,  хората могат да помислят, че лъже. Човекът може да опита да прикрие преживяването си на страх, но невербалните индикатори за него не могат да останат напълно незабележими, тъй като често следите от това емоционално състояние се откриват във веждите, поради факта, че над тези мускули по-трудно може да бъде оказан волеви контрол.

Разграничаването между вярването на лъжа и съмнението в истината е важно, защото насочва вниманието на хората, занимаващи се с детекция на измамното поведение, към рисковете, свързани с дейността им. Няма начин да се избегнат напълно и двете грешки, единственият избор е кой вид грешка е по-малко вероятна при посочените резултати и да се вземе съответното решение. Хората, с опит в сферата на детекция на лъжата, често трябва да преценят кога е за предпочитане риска от доверие в измамно твърдение и кога е по-разумно да се прояви недоверие към потенциално честен човек. За съжаление не съществува правило, посочващо кой вид грешка е по-лесно предотвратим в дадена ситуация и обикновено това решение се оставя в ръцете на експерта, работещ по случая.

https://www.paulekman.com