fbpx

Необходимостта от баланс между физическата и психичната подготовка на младите спортни таланти

Всеки спорт има своите уникални  характеристики, специфични изисквания и физически предизвикателства, пред които изправя спортиста. Но има едно предизвикателство, което е общо за всички състезатели  - как играта се случва в ума на спортиста.  И точно тук се срещат спортът с психологията. Защото големите спортни  успехи се случват първо в съзнанието на спортиста и после в залите и на терените.  

Когато един млад човек реши да посвети живота си на професионалния спорт, той го прави на базата на своята представа за любимия спорт и на своето място в него. Инвестира  в надежда,  вяра, полага  усилие, за да придобие качествата и уменията на най-добрите атлети, да подобри техните резултати. В своите  представи  той се вижда  успешен, елитен спортист, който оставя следа в история. Бъдещият професионалист тренира  ума си  още много преди да докосне топката, да стъпи на леда, да влезе в пряк  двубой, да облече екипа на своя клуб или родина.  Преживява мигове на падения и успехи, на справяне с трудности. Тренира концентрирано, мотивирано и систематично -  все важни  психологични аспекти с решаващо значение за успешния спортист. Така изгражда вътрешната си представа за спорта, съхранява и развива  мотивацията си. Интуитивно знае, че пътят за постигане на  оптимално представяне е процес, който минава през психическа подготовка.

Спортните среди са съгласни с това. Те приемат, че работата, свързана с психичния компонент в спорта, е от значение толкова, колкото и останалите спортни  компоненти. Колкото повече един атлет работи върху своите умствени умения и вътрешни процеси, толкова повече  се очаква от него да демонстрира с играта си тяхното външно проявление. Като се има предвид, че начинът на мислене влияе върху това как действат хората, в частност спортистите, може да се очаква психологическата работа да доведе до  трансформация, която да  издигне играта на спортистите на по-високо ниво, на което те контролират емоциите си и използват ума си в своя полза и в полза на резултатността.
До тук – добре, спортните среди са съгласни със значимостта на психичните тренировки.

Като всяко  умение, работата с психиката на спортиста изисква време, усилия, ангажираност и внимание от страна на треньори, щаб и клуб.  А казаното до тук е свързано с  дълъг процес на  съвместна работа по изграждане на психична устойчивост на всеки един състезател.  Изисква  полагане на сериозни усилия от страна на треньори и спортисти, често свързани не само с надграждане на спортната форма, но и с намиране на начини за преодоляване на  спадове на психическо и физическо ниво.  

В същото време все по-тежките изискванията на съвременния спорт създават тенденция треньорите, а от там и спортистите, да бъдат ориентирани основно към резултата, а не толкова към процеса на спортна подготовка. Клубовете  също  са  податливи  на това да насочат фокуса си върху резултати като побеждаване на противник, постигане на класиране или спечелване на турнири и купи. Най-често това става за сметка  на психологичния компонент. Тъй като неговите резултати са дългосрочни, не толкова видими и трудно измерими, процесът на психологична работа се съкращава или неглижира. Това нарушава баланса на силите, които движат напредъка и развитието на спортистите. Въпреки това срещата между спорта и психологията придобива все по-голямо значение. Не може да се отрече, че за да бъде определен като успешен един спортист, добрите резултати са от първостепенно значение. Но е важно да се признае и пренебрегваната необходимост на професионалните играчи от непрекъснато развитие  на менталните им умения и психична устойчивост, защото те качествено подобряват формата и  представянето на атлетите.  

Спортно-психологичният компонент не може и не бива да се разглежда като отделна второстепенна част от ефективната спортна подготовка. Само така методите и средствата на спортната психология могат да допринесат за процеса на изграждане на личностните качества и индивидуалните способности на спортистите,  както и за усъвършенстване на уменията им за екипна игра и отборни постижения.

„Ние не знаем колко наистина можем да постигнем, докато не си изградим  такъв начин на мислене, че да искаме винаги да се развиваме и подобряваме“.  – казва Новак Джокович. Още на прага на професионалния си път младите атлети знаят, че големите успехи се случват първо в ума и душата на спортиста.
Може би е вече време и в България срещата между психологията и спорта да прерасне в тясна връзка и условие за високи спортни резултати.

Коментари powered by CComment