През далечната 1938 г. Патрик Хамилтън  в своя пиеса, разкрива как един човек може да доминира над  друг, като го доведе до лудост чрез манипулация.

Хамилтън нарича пиесата си  “Gas light”.  Тя е толкова успешна, че по нея е направен филм, а приложната психология заимства  заглавието и  превръща „газлайтинг“ в термин, който определя вид форма на насилствено манипулативно поведение. Почти сто години по-късно, в началото на тази седмица стана ясно, че най-търсената дума за 2022 година в  световен мащаб е “газлайтинг”. 

Защо хората се интересуват от това поведение и какво се крие зад него?

Газлайтингът е вид емоционална манипулация от страна на един човек, който чрез думи, поведение и действия, цели да дестабилизира друг човек и по насилствен начин, против волята на своята жертвата, да постигне целите си. 

Как се случва това? 

Той или тя системно и планирано подлага жертвата си на психически тормоз, като поставя под съмнение нейната адекватност, памет и възприятия. Чрез различни техники и похвати насилникът поставя под съмнение паметта и разумът на своята жертва. Постепенно унищожава  увереността, ценностите и устойчивите ѝ стилове на поведение.   В крайна сметка газлайтинг прави така, че потърпевшият вярва на всичко, което неговият насилник му каже. Обезценена и обезверена,  жертвата няма да се защити дори ако върху нея се упражнява и друг вид емоционално или физическо насилие, тъй като вече се съмнява в своя здрав разум. В същото време, самоуверено и убедено, насилникът изрича лъжа след лъжа, за да поеме контрол над жертвата си и да прикрие следите от насилие. Тази форма на тежко манипулативно поведение може да се разгърне във всяка среда – приятелски кръг, работно място. Дори там където трябва да сме най-защитени и сигурни – в нашия дом, сред членовете на нашето семейство.

Става ясно, че газлайтингът може да доведе до  последствия – от пълна липса на увереност, до по-тежки депресивни състояния, дезадаптивност  и дезориентация в света около нас.

Как  можем да се справим  с хората, които упражняват такъв тип поведение?

Тук възможностите са много, сред които: да не ограничаваме контактите си с други хора, за да се „държим в реалността“; да не губим време в спорове и опити да убедим отсрещния в правотата си;  да не рационализираме насилственото поведение, само защото насилникът е чаровен и обаятелен като личност.

Един от ефективните начини е да не се предоверяваме, т.е. да наблюдаваме чуждото поведение и реакции, да се вслушваме в думите и когато забележим несъответствия, обективно и критично да направим своя анализ. Тогава, колкото и привлекателен да е той или тя, да се дистанцираме възможно най-бързо.