През далечната 1938 г. Патрик Хамилтън в своя пиеса, разкрива как един човек може да доминира над друг, като го доведе до лудост чрез манипулация.
Хамилтън нарича пиесата си “Gas light”. Тя е толкова успешна, че по нея е направен филм, а приложната психология заимства заглавието и превръща „газлайтинг“ в термин, който определя вид форма на насилствено манипулативно поведение. Почти сто години по-късно, в началото на тази седмица стана ясно, че най-търсената дума за 2022 година в световен мащаб е “газлайтинг”.
Защо хората се интересуват от това поведение и какво се крие зад него?
Газлайтингът е вид емоционална манипулация от страна на един човек, който чрез думи, поведение и действия, цели да дестабилизира друг човек и по насилствен начин, против волята на своята жертвата, да постигне целите си.
Как се случва това?
Той или тя системно и планирано подлага жертвата си на психически тормоз, като поставя под съмнение нейната адекватност, памет и възприятия. Чрез различни техники и похвати насилникът поставя под съмнение паметта и разумът на своята жертва. Постепенно унищожава увереността, ценностите и устойчивите ѝ стилове на поведение. В крайна сметка газлайтинг прави така, че потърпевшият вярва на всичко, което неговият насилник му каже. Обезценена и обезверена, жертвата няма да се защити дори ако върху нея се упражнява и друг вид емоционално или физическо насилие, тъй като вече се съмнява в своя здрав разум. В същото време, самоуверено и убедено, насилникът изрича лъжа след лъжа, за да поеме контрол над жертвата си и да прикрие следите от насилие. Тази форма на тежко манипулативно поведение може да се разгърне във всяка среда – приятелски кръг, работно място. Дори там където трябва да сме най-защитени и сигурни – в нашия дом, сред членовете на нашето семейство.
Става ясно, че газлайтингът може да доведе до последствия – от пълна липса на увереност, до по-тежки депресивни състояния, дезадаптивност и дезориентация в света около нас.
Как можем да се справим с хората, които упражняват такъв тип поведение?
Тук възможностите са много, сред които: да не ограничаваме контактите си с други хора, за да се „държим в реалността“; да не губим време в спорове и опити да убедим отсрещния в правотата си; да не рационализираме насилственото поведение, само защото насилникът е чаровен и обаятелен като личност.
Един от ефективните начини е да не се предоверяваме, т.е. да наблюдаваме чуждото поведение и реакции, да се вслушваме в думите и когато забележим несъответствия, обективно и критично да направим своя анализ. Тогава, колкото и привлекателен да е той или тя, да се дистанцираме възможно най-бързо.
Коментари powered by CComment