fbpx

Истината е, че полиграфът работи.

Полиграфът остава най-значимата научно обоснована технология за оценка на достоверността на твърдения (детекция на лъжата).

И докато лъжите не могат да бъдат установени толкова лесно както физическите неща, много проучвания показват, че при използване на модерни техники, базирани на научни доказателства, изследването с полиграф може да достигне нива на точност и валидност на резултатите, които са значително по-големи от случайността. 

МИТ: Полиграфският тест е твърде субективен.

ФАКТ: Етапите на тестване и анализ на полиграфския тест са структурирани и стандартизирани.

Полиграфският метод включва предтестово интервю, по време на което се изяснява и обсъжда темата на изследването и въпросите от предстоящия тест, инструментална част, по време на която се записват психофизиологични данни, след което тези данни се анализират. Технологичните решения се използват все повече, за да се гарантира последователното прилагане на валидизирани полиграфски техники. Например, провеждане на тест с помощта на стандартен автоматизиран глас или с помощта на софтуерни решения за автоматичен анализ на събраните данни.

МИТ: Нервността, стресът и безпокойството могат да повлияят на резултата от теста.

ФАКТ: Полиграфският тест не е тест за нервност, стрес или безпокойство. Нервността и стресът са нормални човешки преживявания и донякъде са разбираеми по време на тестване с полиграф.

Тревожността може да включва различни поведенчески симптоми и хората с тревожност могат да се възползват от помощта на професионалисти с опит в тази област. За щастие полиграфският тест не е детектор на тревожност. Тестването с полиграф се базира на комбинация от физиологични данни, когнитивни способности и пр. Анализът на данните от изследването и резултатите се основават на промени във психофизиологичната активност, в отговор на представените тестови стимули.

МИТ: Търсенето в интернет дава достатъчно информация, за да се „саботира“ полиграфското изследване.

ФАКТ: Множество научни изследвания са доказали, че използването на информация за полиграфа от интернет източници и прилагането на контрамерки не е достатъчно за манипулиране на изследването.

Независимо от това, което могат да кажат интернет „експертите“, доказателствата от множество проучвания по темата противоречат на „ефективността“ на всеки заучен в интернет подход. Повече информация за тези изследвания можете да намерите на сайта на Американската Полиграфска Асоциация.

МИТ: Полиграфът „измерва“ лъжи.

ФАКТ: Полиграфът не „мери“ лъжи. Полиграфът отчита психофизиологични данни, които настъпват в тялото, когато човек изрича лъжа.

Полиграфът работи, не защото може действително да измерва или открива лъжи, а защото лъжата по време на полиграфски тест е свързана с фини, но предвидими промени във физиологичната активност. 

Един от най-големите производители на полиграфска апаратура, Lafayette Instrument, е посветен на научните изследвания и непрекъснатите открития в полиграфската общност.

Може ли да се проведе изследване без съгласието на субекта?

Не, не може.

Полиграфското изследване обикновено се използва за установяване на искреност във връзка с определена тема или теми, както в държавни структури, така и в частния сектор. Изследванията с полиграф не се провеждат без съгласието на изследваното лице. Дали резултатите от полиграфа са допустими в съда зависи от законите на държавата, в която се използва. 

Къде се използва полиграфът?

Полиграфът намира приложение в различни сфери. От правоприлагащите и разузнавателните агенции до частния сектор, полиграфът се използва за множество цели. Това е мощен инструмент както за превенция, така и за подпомагане на разследвания, с който помощта на който се разкриват злоупотреби, нелоялно поведение, извършени престъпления и пр. 

Коментари powered by CComment