В своя доклад, публикуван в „Current Directions in Psychological Science“, Гари Уелс и Лиза Хеселсот от Университета на Айова, споделят, че последните технологични

постижения на системите за лицево портретиране по компоненти не са успели да подобрят идентифицирането на заподозрени в извършване на престъпления лица.
Ерата на скиците на сръчни художници е заменена от компютърен софтуер, предоставящ на свидетелите огромен избор от широка гама различни лицеви черти. Докладът подчертава лошите резултати от тези портрети по компоненти. В едно проучване, едва 2.8 на сто от участниците правилно идентифицират образите на добре познати знаменитости. В отделно проучване, участниците не са успели да разграничат образите на съучениците си от тези на ученици в други училища.
Докладът показва, че тези лоши резултати не отразяват толкова софтуерни недостатъци, а по-скоро несъответствие между това как ние помним лица и как се произвеждат компонентните материали.

Авторите коментират:

"Поредица изследвания доказват, че лицата обикновено се обработват, съхраняват и възпроизвеждат на холистично ниво, а не на нивото на отделните черти на лицето.“
"Психологическия процес на запомняне на лица може да включва по-сложни изображения, като многомерно сходство с други лица или съпоставими размери и разстояния на черти, които не са лесно извлечими от паметта, нито използвани от софтуера."
Докладът подчертава окуражаващи резултати от ранните тестове, използвайки концепцията за цялостна преработка, за развитието на системи за използване на "цялото лице" при създаване на образ. Генерира се произволен набор от лица, даващи възможност на свидетеля да избере това, което най-много прилича на извършителя. Тази "матрица" на изображението преминава през няколко мутации, за да произведе серия от подобно изглеждащи лица. Свидетелят отново избира, като процесът продължава до тогава, докато свидетелят не може повече да различава предоставения набор от изображения.

Гари Уелс коментира:

"Представете си утехата на виновния, който вижда портрет във вестника, който няма нищо общо с лицето му."
В доклада се твърди, че увеличаването на познанията за процесите на паметта, участващи в лицевото разпознаване ще помогне за подобряване точността на портретите и намаляване на броя на погрешно осъдените в САЩ.
Заключението на авторите е, че "Психологическата наука, е исторически и природен дом на науката за паметта и може да подпомогне решаването на такъв стар и постоянен проблем."

Автор:
Велина Владимирова - криминален психолог / криминален психофизиолог