Психиатърът д-р Уилям Марстън /William Marston/ се счита за бащата на полиграфския метод.

Най-вероятно той е по-известен на широката публика със създаването на комикса “Жената чудо” /„Wonder woman”/ под псевдонима „Charles Moulton.”

Приносът на доктора към детекцията на лъжата не е токова свързан с инструментариума, колкото с методологията. Марстън считал, че изречените лъжи могат да бъдат установени посредством систоличното кръвно налягане. Той ползвал стандартен маншон за измерване на кръвно налягане и сфигмоманометър, за да отчита промените в систоличното кръвно налягане по време на разпит.

Това бил първият опит да се разграничи истината от лъжата посредством някакъв инструмент. Методът бил прост. Измерва се кръвното налягане на субекта и маншонът се отпуска. Задава се въпрос, след което отново се измерват стойностите, за да се установи евентуално наличие на промяна. Марстън наричал метода за детекция на лъжа: „метод с прекъсвания” /”the discontinuous method”/.

В по-късните си разработки в сферата на детекцията на лъжата, Марстън използвал пневмограф, за да отчита дихателни цикли. Сфигмоманометърът и пневмографът били използвани като отделни инструменти.

Уилям Марстън участвал в разследването на известния криминален случай Frye срещу САЩ през  1922 г., който представлявал юридически прецедент при приемането на научни доказателства в съда. Съществуват множество митове относно този случай. Jim Fisher пише подробна статия по темата, която можете да намерите на: http://jimfisher.edinboro.edu/forensics/frye.html

Автор:
Велина Владимирова - криминален психолог / криминален психофизиолог