До 72 часа след завръщането на доброволците и спасителите ни от Турция е силно препоръчително да им се окаже психологическа помощ.

Това каза в интервю за БТА психологът Станислава Савова. По думите й те ще се нуждаят от дебрифинг – вентилиране на напрежението, което се постига с говорене, обсъждане на преживяната ситуация и емоции. 

Очаква се днес 12 планински спасители, които заминаха преди няколко дни, за да помагат в търсенето на оцелели от разрушителните земетресения в Турция, да се завърнат в България. Следващата седмица се предвижда в България да се завърнат и 47 доброволци от сдружение „Национална асоциация на доброволците в Република България“. 

Стресовите ситуации за спасители и доброволци по спасяване

Стресовите реакции се обуславят от вида на произшествието и от това доколко хората, които са на терен, са раними. Тези хора се намират в ситуация, която възниква внезапно и носи заплаха за живота – за физическата цялост, както и за психическото равновесие и то не само на един човек, а на голяма група от хора. Освен това ситуацията се развива в последователност и с прогресиращо нарушаване на структурата на цялата система на градовете и селата, засегнати от земетресенията. Степента на ранимост на спасяващите зависи от актуалното състояние на човек и в каква форма е бил, попадайки в критичната ситуация. Обичайно реакциите са свързани с физически и емоционално-познавателни поведенчески проявления. Интензивността на честотата намалява от една до три седмици, като хората, които са изложени на критично събитие, може да не проявят в еднаква степен симптомите. При някои реакциите може да са силно изразени, а при други може да липсват, допълни тя.

Стресът на терен

Когато започнат работа на терен, спасяващите могат да усетят обърканост, липса на контролирани чувства, апатия, паника, хиперактивно поведение, да започне повръщане, треперене, замаяност, учестено дишане, потене. Когато настъпят такива реакции, може да се приложи дифузия на място, като човек, ако е обучен, може да я направи сам, но може да се приложи и от негов колега. Дифузията означава, че човекът на момента временно се отстранява от събитието и е най-добре да разкаже какво се случва, за да може да вентилира стреса веднага. Колкото и да е подготвен предварително човек, когато е на терен, тези усещания може да се появят. Ако в рамките на 15-30 мин. тези реакции не отшумят, той трябва да бъде оставен да почива за няколко часа или за целия ден. Обичайно в рамките на половин час хората се възстановяват и се връщат на терен. Дифузия може да се направи и в края на деня с цялата група, работила на терен. В идеална ситуация, преди групата да започне работа, би трябвало ръководителят да подготви хората, да обясни какво предстои, да ги окуражи и мотивира да свършат работата си.

Подготовката на спасяващите преди да отидат на терен е разностранна, но обикновено се започва с това, че ако искат да са ефективни и да подкрепят пострадали хора, трябва да се научат да контролират емоционалния си свят. Колко устойчив е човек зависи от това какво му се е случвало до настъпването на критичната ситуация, от житейския му опит.

Когато има тежки събития, каквито са войните или земетресенията, психическото възстановяване на цялото общество отнема 8-12 години. 

Дебрифинг

След завръщането им в България, ако са били група и са работели заедно, е добре отново да са заедно, за да вентилират цялото напрежение от всичко случило се. Ако не съумеят да стигнат до последната фаза, в която човек рационализира това, което му се е случило и успешно да излиза от кризата, тогава може да настъпи посттравматичен стрес. Достигането до последната фаза може да отнеме шест месеца. 

Дебрифингът на групата е психологичен и обучителен групов процес, който е замислен да въздейства на критичното произшествие чрез говорене за него. Той е свързан с обсъждане на това какви реакции са имали и какво са си мислели, докато са се случвали нещата на терена, на който са били, а след това се обсъждат симптомите, дава им се информация какво може да очакват като емоции, както и че следва стадий на възстановяване. Това трябва да се случи от 24 до 72 часа след травмиращото събитие, тъй като в тези рамки е най-ефективна процедурата. След този период ефективността на дебрифинга не е толкова голяма.

Когато вече са в България, не е добре да бъдат непрекъснато разпитвани и посочвани като герои, защото някои от тях може да не се възприемат като такива и е възможно травмата им да се задълбочи. 

Доброволците, които са обучени, много скоро след една стресова ситуация биха могли да участват в друга, но ако не са обучени, трябва да мине определен период. Нужно е да се дистанцират от повтарящите се спомени, от преживяното и от последствията. Това се случва средно до около шест месеца след ситуацията, в която са попаднали. Младите хора възприемат този травматичен опит като житейски опит. Ако емоционалните или поведенческите проявления пострадат, означава, че човекът има закъсняла реакция от травмиращото събитие, обясни психологът. Връщането на доброволеца към ежедневната му работа би трябвало да стане след няколко дни почивка и организирана подкрепа, каза още Савова.

Работа с близките на пострадалите от земетресение

В идеалната ситуация, когато има организация, специалистите трябва да са сред хората. Обичайно разговор с близките или просто сядане до някой, очакващ вести за пострадалите, изслушване, хващане за ръка, е подкрепа. В такива критични ситуации хората са склонни да си помагат, да се подкрепят и да загърбят всякакви различия и доскорошни вражди. Би трябвало на тези хора да се осигури подслон, храна и вода. 

Савова изрази благодарност към спасителите и доброволците за отзоваването им на ситуацията в Турция, както и за всичко, което направиха в България през последната година.

Източник: bta.bg